Какво знае Холивуд за съня?

Филмите (понякога) ти помагат да заспиш. Но какво се случва, когато сънят е главният герой във филма?

Можем да се сетим за множество холивудски продукции, чието главно вдъхновение и фокус е сънят – някои разказват какво се случва, когато затворим очи, а други – какво става когато не успеем да ги затворим. Но до колко това, което виждаме на кино екраните, е истина и колко е просто измислица?

Ето какво казва експертът по сън Тери Крал за някои от най-популярните филми, свързани със съня.

История:

Анимационната версия на Дисни е може би най-добре познатата (и най-добра) версия на тази детска приказка. Принцеса Аврора е омагьосана от Злодеида. На шестнадесетия ѝ рожден ден, заклинанието я приспива. Само целувката на истинската любов (Принц Филип) може да я събуди. Както знаеш, Принцът я намира в най-високата кула на замъка, където феите кръстници са я положили на удобно легло (вероятно с хубав матрак), целува я и двамата заживяват дълго и щастливо.

Реалност:

Според Тери Крал, филмът почива на истинско, макар и рядко срещано неврологично разстройство на име синдром на Клейн-Левин, още наричан “синдромът на спящата красавица”. Разликата идва от там, че в реалния живот, синдромът обикновено покосява подрастващи от мъжки пол. Характерно за този синдром е (очевидно) дългото спане – понякога по 20 часа на денонощие. Синдромът се развива в епизоди на активност и неактивност. Активността може да трае с дни, седмици, дори месеци. През това време болният е объркан, раздразнителен, летаргичен и чувствителен към светлина и шум.

Класическият слашър филм показва Робърт Енглънд като иконичния Фреди Крюгер – убиец на деца, убит от разярени родители, след като съдия го пуска от затвора заради дребен законов пропуск. Крюгер се връща от селенията на смъртта, за да тормози децата на тези родители в съня им. Той се гаври с жертвите си по разнообразни и все ужасяващи начини. Сценаристът и режисьор на филма, Уес Крейвън, базира историята на редица статии от Los Angeles Times, които разказват за военни бежанци, починали в съня си след продължителен период на сънуване на кошмари.

Да, да сънуваш, че те преследва (и убива) Торбалан или какъвто и да е друг зъл персонаж, не е нищо ново, но си остава фантазия, нереалност. Всички сме имали такива сънища – те са наситени, ярки, истинни.

Според Тери Крал, “след кошмар, спящият помни случилото се в изключителен детайл”. Страхът е най-често цитираната емоция, свързана с кошмарите. А те се причиняват от редица фактори – недоспиване, тревожност, стрес, депресия, както и някои разстройства на съня като сънна апнея.

Фактът, че Крюгер преследва деца в съня им е абсолютно логичен –  кошмарите са най-често срещани при децата. Вдъхновението на режисьора също почива на истина – “кошмарите са най-главният компонент на пост-травматичния стрес, който се наблюдава при хора, преживели война”, казва Крал. 90% от страдащите от пост-травматичен стрес докладват ужасяващи сънища, с елементи от травмиращата ситуация.

История:

Класиката “Боен клуб” показва разказвачът (Едуард Нортън) и екстремните мерки, които предприема, за да запълни безсънните си нощи. В крайна сметка той успява да заспи, след редица странни дейности, като незаконен боен клуб с мистериозния непознат Тайлър Дърдън (Брад Пит). Обратът на филма разкрива, че в живота на разказвача се случват доста повече неща, докато той спи, отколкото той осъзнава.

Да не спиш 6 месеца, както твърди разказвача във филма, е невъзможно – най-дългият регистриран период без сън е 11 дни. Степента на инсомния е засилена, но инсомнията сама по себе си е много често срещана – от 70 вида сънни разстройства, тя е най-честото.

Инсомнията може да е временна – за няколко дни, остра – когато продължава няколко седмици или хронична – продължава месеци, дори години. Проучванията сочат, че хронична инсомния се наблюдава в 9% до 17% от населението и обикновено тя е страничен ефект от други здравословни проблеми.

В този римейк на норвежки трилър от 1997 г., Уил Дормър, детектив от Лос Анджелис, е изпратен в Аляска със свой колега да разследват убийство. След като случайно прострелва колегата си и прикрива престъплението, Дормър спира да спи (целодневната светлина в Аляска със сигурност не му помага). Безсънието и обстоятелствата около непредумишленото убийство, затрудняват разследването на случая.

В допълнение към физическите причини, инсомнията е свързана и с лични, финансови и всякакви други житейски стресове. Сънят и стресът образуват омагьосан кръг, от който няма излизане – стресът води до смущения в съня, а недоспиването обостря стреса.

Както във филма, така и наистина, инсомнията затруднява нормалното функциониране на тялото и мозъка. Инсомнията води до сънливост през деня, промени в настроенията, проблеми с паметта, ограничен когнитивен капацитет, забавени реакции, умора, ниски нива на енергия, предразположение към грешки, намалена мотивация и цялостно по-ниско качество на живота.

Любимият ни (а сигурни сме, че и на теб) Леонардо ди Каприо играе крадецът, Дом Коб, който специализира в краденето на информация от подсъзнанието на хора, докато те сънуват. Той ги среща в общ, споделен сън и прави ударите си. Коб е нает от бизнесмен да посади идея в подсъзнанието на негов конкурент, което налага Коб и екипът му да влязат в някои наистина опасни дебри на подсъзнанието.

Концепцията за споделен сън не е измислица, но пък възможността да го контролираш е, тъй като споделените сънища обикновено са спонтанни. Според Крал, “сънищата често повтарят случки от будния живот, помагат за намирането на решения, дават различна гледна точка и дори помагат да преработим емоциите си.” Ако си сънувал нещо странно снощи, може би мозъкът ти се опитва да намери решението на някой проблем (или си ял странна храна).

И така, сам виждаш колко важна и интересна тема е сънят. Това са малка част от филмите, в които сънят е главен герой. Препоръчваме да гледаш (и разнищиш фикция и реалност) и “Механикът”, “Блясъкът на чистия ум” и “Доведени братя”.